Как да ставате от стол безопасно при слабост в краката

Ставането от стол е обичайно действие, докато не стане трудно. При множествена склероза (МС) може да ви е нужен по-подходящ стол, опора или различна последователност. Не е полезно да превръщате всяко ставане в опит да докажете сила.

Тази статия е за вас, ако все още можете да се изправяте, но усещате слабост или несигурност, и за близките, които помагат. Ще обясня основните стъпки, избора на стол и границите на домашната практика. Ако коленете поддават или не можете да станете с подходяща опора, първо е нужна индивидуална оценка.

Като кинезитерапевт искам да видя реалния стол, който използвате. Действието в кабинета невинаги изглежда еднакво на нисък диван или в тясна баня.

Защо ставането зависи от повече от силата на краката

Слабостта може да е част от МС; движенията могат да се затрудняват и от равновесието, позата или други симптоми. Оценката трябва да разгледа действието като цяло. ^[1][2]

Питам дали е трудно да преместите тялото напред, да отделите таза от седалката или да останете стабилни след изправяне. Това са различни моменти, за които може да е нужна различна помощ. Не ги събирайте в общото „Не мога“.

Кажете дали ставането е различно сутрин и по-късно или от различни столове. Разглеждам и дали бързате към тоалетната. Ако основното усещане е стегнатост, вижте спастичността при МС, без да приемате, че тя непременно е причината.

Не правете самостоятелен опит от все по-ниска седалка, за да измерите силата си. За разговора е достатъчно да посочите от кое място ви е трудно да станете. Поискайте безопасна демонстрация с подходящ стол.

Какъв стол и място да подготвите

Изберете стабилен стол, който не се плъзга. За този адаптиран вариант използвам здрави подлакътници; стол с колелца или въртяща се седалка не е подходящ. Общите упражнения на NHS също изискват стабилна неподвижна седалка. ^[3]

Височината трябва да позволява стъпалата да имат опора, без да се налага да се изправяте от много ниско. Прекалено дълбоката или мека седалка може да затрудни подготовката. Проверявам удобството лично, вместо да избирам височина само по сантиметри.

Не добавяйте купчина свободни възглавници като импровизирано повдигане. Ако е нужно повишаване на седалката, поискайте подходящо решение. Проверете и дали зад стола и пред него има достатъчно пространство.

Поставете назначеното средство за ходене така, че да е достъпно след изправяне. Не дърпайте проходилката, за да се вдигнете: тя не трябва да замества стабилната опора на стола. Моля ви да покажете подреждането на специалист.

При инвалидна количка преместването се оценява отделно: спирачки, подложки за краката и други настройки се съобразяват с устройството и вашите възможности. Текстът не замества обучение за конкретна количка.

Техника стъпка по стъпка с подходяща опора

За какво помага: да подредите обичайното ставане, когато то е възможно с опора. Последователността е адаптация на общия принцип за преместване на тялото напред преди изправяне. ^[3]

Подготовка и безопасност: стабилен стол с подлакътници, стъпала върху неподвижна повърхност и свободно пространство. При несигурност първото изпълнение трябва да е със специалист; не започвайте сами, ако коленете поддават.

1. Преместете таза към предната част на седалката само толкова, че да останете стабилно седнали.
2. Приближете стъпалата леко назад под коленете според достъпното движение. Не насилвайте глезените.
3. Поставете ръцете върху здравите подлакътници.
4. Наклонете тялото напред. Образът „нос над пръстите“ означава да пренесете тежестта напред, а не да сгъвате насилствено врата.
5. Натиснете през стъпалата и подлакътниците и се изправете плавно.
6. Пауза: уверете се, че сте стабилни, преди да тръгнете.

Предлагам ви първо да уточним удобния начин и чак след това да го използваме като упражнение.

По-лесен вариант: подходяща по-висока твърда седалка и пълна опора през подлакътниците. По-труден вариант: по-плавно изпълнение при същата опора, само след оценка; не премахвайте автоматично подлакътниците.

Спрете, ако: има болка, световъртеж, поддаване на крака или рязко засилване на симптомите. Върнете се към седене само ако можете безопасно; при невъзможност потърсете помощ.

Как да седнете и кои грешки да обсъдите

Преди сядане се приближете до стола и се уверете къде е седалката. Използвайте подлакътниците и се спуснете контролирано, когато това е възможно. Не се отпускайте назад към стол, чието положение не сте проверили. Общата силова практика включва контролирано връщане към седене. ^[3]

Разглеждам грешки като стъпала твърде напред, рязко засилване на тялото, неподходяща седалка или тръгване веднага след ставане. Това не е списък, с който да се критикувате. Изберете момента, който ви затруднява, и поискайте корекция.

При промени в равновесието вижте страха от падане и безопасността. Не тренирайте на нестабилна мебел, за да „свикнете“ с нея. Поискайте решение за реалната задача.

Предлагам ви близкият да говори с кратки ясни указания, ако ги искате. Дълго обяснение в средата на движението може да ви е неудобно. Уговорете какво ще се казва преди започване и кога ще има пауза.

Как близкият да помогне, без да дърпа

Ако е нужна физическа помощ, конкретната техника трябва да бъде обучена. Не препоръчвам дърпане за китките, вдигане под мишниците или опит близкият да поеме цялото ви тегло без подготовка. Това не е подходящ заместител на оценката.

Близкият може да подготви мястото, да остави предметите достъпни и да остане наблизо при уговорено осигуряване. Попитайте какво можете да изпълните сами. Помощта не трябва да започва преди да сте готови.

Уговорете дума за спиране и начин да се върнете към стабилно положение. Ако вече е нужно значително повдигане, поискайте оценка за техника или устройство за преместване. Не повтаряйте все по-трудни опити с надежда, че следващият ще се получи.

Искам и помагащият да покаже обученото действие обратно. Нека бъде ясно къде стои, кои опори използвате и кога задачата се прекратява.

Ставане и сядане като индивидуално упражнение

Общата практика на NHS описва ставане и контролирано сядане като упражнение. За човек със слабост адаптирам трудността и подкрепата. Това не означава, че вариантът без ръце от общо ръководство е подходящ за вас. ^[3]

Ориентировъчно може да се обсъдят 3–5 качествени повторения в една кратка серия, с почивка; това е консервативен адаптиран пример около показаните от NHS пет повторения. Кинезитерапевтът индивидуализира количеството и може да започне с по-малко. ^[3]

По-лесният вариант запазва подлакътниците и подходящата височина. По-трудният се избира след стабилно изпълнение и може да променя темпото или броя, без едновременно да отнема опората. Не добавяйте тежест самостоятелно.

За програмата около това действие вижте тренировките и почивката при МС. Упражнението трябва да се вписва в деня, а не да направи необходимите следващи ставания непосилни.

При желание можем да започнем с оценка на ставането от вашите столове у дома. Разглеждам и тоалетната, дивана или друго място, което посочите като трудно, когато достъпът е подходящ.

Проверете различните седалки, които използвате

Започвам от стола, от който ставате най-често. После обсъждам другите важни места: диван, тоалетна, автомобил или стол на работа.

Опишете височината, мекотата и наличните подлакътници, ако можете. Посочете и какво има пред седалката. Когато мястото е тясно, подготовката може да бъде различна от демонстрацията в просторен кабинет.

При излизане предварително попитайте за подходящо място за сядане. Предлагам да имате план какво правите, ако наличният стол е неудобен.

Ако използвате помощно средство за ходене, уточнете къде остава по време на ставането. То трябва да бъде достъпно след стабилизиране, но не да пречи на подреждането на стъпалата. Поискайте демонстрация с вашето средство.

Близкият може да провери дали мястото е подготвено, но не трябва да ви изненадва с движение на стола по време на опита. Уговорете кой какво прави преди началото. Оставям пауза, в която да кажете, че сте готови.

Когато ставането от едно място е удобно, това не доказва, че всички седалки са подходящи. Запазете въпроса за реалната среда. Променената нужда от помощ или други мебели е основание да прегледаме плана отново.

За следващата среща запишете коя седалка ви интересува първо. Ако не можете да я донесете или покажете, описанието също е полезно. Важното е да не се налага да импровизирате физическа помощ на място.

Решения за нисък диван, уморени крака и преместване

Ниският диван е различна задача от твърдия стол в кухнята. Тялото може да потъва, подлакътникът да е мек, а стъпалата да остават твърде напред. Преди да търсите повече усилие, проверете дали седалката позволява подходяща подготовка. Удобството при сядане не гарантира лесно изправяне.

За мястото, което използвате всеки ден, обсъдете стабилно повдигане или различна седалка със специалист. Избраната височина трябва да оставя стъпалата поддържани. Свободно натрупани възглавници могат да се разместят; те не са надежден начин да направите нисък стол подходящ за ставане.

Ако единият крак е по-слаб, положението на стъпалата може да се адаптира при оценката. Не приемайте симетричната снимка като единствения възможен вариант и не поставяйте силния крак произволно далеч назад. Нужно е да се види как действително пренасяте тежестта и как поддържате коляното.

При ограничен глезен стъпалото може да не достига удобно мястото под седалката. Насилственото прибиране назад не решава причината. Посочете дали има болка, стегнатост или опора само през част от ходилото. Кинезитерапевтът може да промени изходната позиция и да оцени движението на ставата.

Когато движението е трудно, първо упражнете подреждането, ако това е безопасно: тазът на удобно място, стъпалата с опора и ръцете на подлакътниците. После започнете уговореното изправяне. Засилването с тялото не трябва да служи като автоматичен заместител на стабилна позиция.

След изправяне задръжте паузата, необходима да се ориентирате и да усетите опорите. Ако има замайване, не тръгвайте веднага. Повтарящото се замайване след ставане се съобщава на лекар; причината не се определя само от техниката на движение.

При връщане към седалката подредете подхода предварително. Наблюдавайте къде са подлакътниците и как ще пренесете ръцете. Ако се отпускате рязко в последната част, упражнението може да изисква по-висока седалка или различна помощ. Контролираното сядане е част от общата практика за сила, а не маловажен край. ^[3]

За близкия безопасната помощ започва с въпрос: „Готови ли сте да станем?“. След това се използва обучената позиция и уговореният момент на движение. Издърпването за китките не е подходяща универсална техника. Ако се изисква значително повдигане, оценете преместването, вместо да разчитате на повече сила от помагащия.

При ставане от тоалетна или автомобил пространството и опорите са други. Донесете описание или снимка на мястото, ако е удобно. Обсъдете как се отваря вратата, къде са стъпалата и какво трябва да държите след изправяне. Решение за кухненски стол не се пренася автоматично към всички седалки.

Ако ставането остава непосилно, въпросът не е колко още опита да направите. Може да е нужен друг метод за преместване, помощно устройство или обучение на близкия. Подборът отчита силата, позата и движението, а не само един неуспешен опит. ^[1][2]

За домашната практика оставете достатъчно ресурс за необходимите следващи премествания. Ако след сериите вече не успявате да станете за обичайната задача, съобщете това и променете количеството с кинезитерапевта. Повторенията имат смисъл, когато подкрепят ежедневната функция.

Кога да потърсите лекар или кинезитерапевт

Рязка промяна в обичайните възможности за ставане, придружена от нов или влошен симптом за над 24 часа, може да е свързана с пристъп и се съобщава на невролога.^[4]

Потърсете оценка при ново поддаване на коленете, повтарящо се замайване след изправяне или невъзможност да изпълнявате обичайното преместване. Ако внезапно не можете да станете, не правете многократни силови опити. ^[1]

Ако затруднението започне внезапно заедно със слабост на ръка, промяна в лицето или речта, потърсете 112. Това са признаци за спешна преценка, а не повод за още повторения.^[5][6]

Посочете от каква седалка вече не успявате да станете и дали промяната се проявява и при други движения. Дотогава използвайте оценената подкрепа и потърсете помощ за необходимите премествания.

Често задавани въпроси

Задължително ли е да ставам без ръце?

Не. При слабост опората може да е нужна. Избирам начина според безопасността и реалната задача.

По-висок стол винаги ли е по-добър?

Не всеки. Трябва да има опора за стъпалата и подходящо положение; височината се проверява индивидуално.

Трябва ли близкият да ме дърпа за ръцете?

Не използвайте дърпането като стандартен подход. Поискайте обучение за подходящата помощ.

Колко повторения да правя?

Количеството е индивидуално. Краткият пример тук не е задължение и не се изпълнява при поддаване или нестабилност.

Кога е нужно устройство за преместване?

Когато преместването изисква помощ, която не може да се осигури безопасно. Подборът става след оценка, а не по общо описание.